През 2008 г. Къдравият е достопочтен управител на фирма „Д.С.П.- 1“ АД с номер 147121954 в търговски регистър, която е безупречно авторитетна като финансов статус. На този етап само името на фирмата създава затруднения – много точки и само едно тире, но това е идея на самия Любо поради суеверията му и страх от лош късмет.
Това е първата година, в която фирмата взема кредит от 2 936 000 лева, за да подпомогне дейността си, макар че дотогава кредит не ѝ е бил нужен. Това е и годината с леки прояви на финансова нестабилност. От публично представените отчети на това Любово АД става ясно, че за вододелната 2008 г., в която е ръководена от безспорния талант на мениджмънта в Източна България, фирмата има счетоводна печалба от 151 000 лева. Това е чудесно, защото годината не е от най-добрите. Само че оборотът на фирмата, т.е. обемът на направените сделки, е за 374 372 000 лева???
Цифрата трудно се осмисля – равна е на бюджета на голям български град. И затова малко е смущаващо, че размерът на печалбата е 0,04 % на годишна база.
Странен бизнес, нали? Кой и защо върти така колелото на късмета, че накрая да се окаже, че след цунами от пари, завъртени в оборот, му е останала пренебрежимо малка сума за печалба? На банките фирмата е платила лихви от 763 000 лева.
За предната година всичко е двойно: два пъти по-голяма е печалбата и два пъти по-малки са платените лихви при 2/3 по-малък оборот и при липса на кредит.
Нещо става. Има тенденция.
Любо я наричал „пожарникарския пилон“ – като от тези, по които пожарникарите се спускат от втория етаж, за да слязат бързо на първия и да тръгнат по работа. Застанеш ли на пилона, следва стремглаво спускане надолу.
Така през 2009 г. Къдравият слиза по пилона. Това е първата трагична година за „Д.С.П.- 1“ АД. Загуба от 1 851 000 лв., кредитни задължения от 7 989 000 лв. (много, нали?) и при оборот от 266 751 000 лева (пак голям, нали?). Но вече е ясно, че с тази фирма нещата не вървят, въпреки таланта на ръководителя. Затова той се оттегля. Трябва да събере мислите си, да създаде модели, да ги изследва, да вземе правилните решения. Любо Парашкевов тихо напуска управлението на „Д.С.П.- 1“ АД през ноември 2010 г .
Почти през цялата 2010 г. Къдравият пак прави бизнеса на фирмата, но точно преди края, т.е. преди да трябва да подписва отчетите ѝ, си тръгва. Така се прави. И това не може да спаси фирмата му, въпреки че я поверява на най-близък свой другар и безспорен по качества икономист като Лазар Нанков. Той действително успява да надмине предшественика си: за 2010 година отчита загуба от 6 444 000 лева, кредити 40 721 000 (мноого, бее), разходи за лихви 5 493 000 лева и оборот от 129 501 000 лева (бюджетът на по-малък български град). Макар че само един месец не му достига да обявим и тази година за последна за Чичовия Любо, по документи директор вече е Лазар Нанков, така че победата е за него.
Дори одиторът в доклада си обръща внимание, че нещата не биват, ама се чакало да се оправят, щото някаква офшорка „АЙ СИ ЕС ГЛОБЪЛ ЛИМИТЕД“ обещала, че ще дава пари да помага на давещия се.
Къдравият вече не е началник. Той твори други схеми, а Лазар и другите да се оправят.
Какво става с фирмата през 2011 г. – отчети няма в регистрите, но по отчета за 2012 г. се вижда, че за предходната 2011 г. има 2 861 000 загуба, 36 431 000 лева кредити, 3 396 000 лв. лихви, а оборотът вече е на малко селище: 6 645 000 лева. И както казвали песимистите: не може да е по-зле, на което оптимистите отговаряли: може!
Заветната 2012 г.: загуба 6 363 000 лв., 36 793 000 лв. кредити, 6 963 000 разходи за лихви, 9 289 000 оборот – той е в подем, колкото да повдигне загубата.
Вече резонно одиторът в доклада си обръща внимание, че нещата не биват, ама се чакало да се оправят, щото някаква офшорка „АЙ СИ ЕС ГЛОБЪЛ ЛИМИТЕД“ обещала, че ще дава пари да помага на давещия се.
Водата отдавна е нахлула на кораба.
Лазар Нанков не издържа и през ноември 2013 г. прави номера на Къдравия – напуска управлението и предава ръководството на Стоил Божидаров Димитров.
Ами, толкова се знае за историята на Любо-Парашкевовата фирма „Д.С.П.- 1“ АД до момента.
След 2012 отчети няма. През 2019 година фирмата става ЕАД и е прехвърлена изцяло на Стоил Божидаров Димитров – очевидно смел предприемач с невероятен кураж да купува фирми във фактически фалит и да ги ръководи неуспешно, несправяйки се с финансови стабилизации. Възможно е Стоил да е и жертва на приятелски огън, защото търговията на фирмата затихва, а другите членове на борда един по един подават оставка и се заличават от регистъра.
Сега мощната някога „Д.С.П.- 1“ АД вече е притихнала, но пък е уникална. Не се среща често акционерна фирма, която да има борд от 1 човек – злощастният стоик Стоил Божидаров Димитров, останал единствен след тихото измъкване на Любовата група.
А Любо Парашкевов още през 2010 г. прави друга, нова фирма. Познайте с какво име и с колко точки в него и отново е на гребена на вълната.
Дали кредитите на „Д.С.П.- 1“ АД са върнати? Това ще разберете скоро.
По-важното и интересното е, как всичко е останало така незабелязано от стриктните банкери и от пазара. Кой дава пари на фирма с такива странни финансови резултати и дали всъщност това не е бил начинът през затъваща фирма с авторитет, тайно и хитро в стила на самия Любо Къдравия, да се разрушава пазара. Да се работи на загуба и да се завземат пазарни ниши, защото другите играчи не могат да си позволят да правят такива обороти и да не печелят.
Така се прави ценови дъмпинг, а отвори ли се нишата, новата „Д.С.П.“ ЕООД на професор Мориарти е на терена. Чака, а когато прецени, Чичовото тихичко ще си отиде, сменен от някой Лазар, който тихичко ще си отиде, сменен от някой Божидар…
Кой в България може да си позволи през банки такива схеми? Защо нито един държавен орган за регулация на пазар или за събиране на данъци не се е фокусирал върху играч с оборот от 380 милиона лева без печалба? Много още въпроси ни хрумват. За съжаление само на нас, но ще ви държим в течение.
Материалът е писан изключително и само по данни от търговския регистър на републиката, качени от посочените действащи лица.