Илиян Илиев започва своята си кариера във ВиК – Ловеч, а после заема позицията комисар по водата в КЕВР. След тази позиция пък, той се връща като шеф на ВиК – Шумен, а после именно по негова инициатива се създава холдинг ВиК. Тук е моментът да подчертаем, че зад създаването на холдинга реално стои една единствена цел, а тя е да се контролират отделните дружества на ВиК, както и централизирано да могат да се назначават удобни хора за техни директори. В момента шеф на холдинга е Ирина Георгиева, която пък преди да вземе тази позиция е отговаряла не за друго, а за обществените поръчки. Всеизвестно е, че Георгиева е изцяло протеже на Илиян Илиев и заедно с министърката на МРРБ, Коритарова, всички те играят в един отбор.
Тук е логично всеки да се запита, за какво се бори този отбор? Отговорът, както винаги е прозаичен – за пари. В Бургас, например, въпреки че дружеството бе на печалба, след едногодишна съдебна сага, все пак бе сменен директорът Генчо Тенев, човек от София, посочен именно от този отбор. Защо е било важно всичко това ли? Ами, защото именно ВиК – Бургас очаква много скоро еврофинансиране, на стойност 400 млн. лв.
Както сами може да се сетите, за отбора е много важно, именно той да контролира и похарчи тези пари, а не някой случайник като Тенев. Същата е ситуацията и във Варна, където настоящият шеф пък минава за човек на Даниел Славов, по-известен като Дидо Дънката.
Освен тези ясни за всички схеми на контрол, отборът се стреми да не допусне и нещо друго, което по принцип задължително трябва да се случи в ВиК-тата. Става дума за т.нар. система за обща дигитализация на ВиК дружествата, действие, което всячески е възпрепятствано поради простата причина, че сега 90% от отчитанията се осъществяват на ръка. И сами може да се сетите, че ако бъде въведена обща дигитална отчетна система, една камара от настоящите схеми моментално биха отпаднали. Тук е моментът и да добави, че специализираният софтуер, който в момента се ползва от ВиК и носи името “Инкасо”, е дело на фирмата “Унисофт” ООД от град Русе и е отново лична поръчка и избор на сивия кардинал Илиян Илиев.
Въобще възможната бъдеща дигитализация на ВиК дружествата се оказва голям страх за настоящето ръководство, тъй като в момента едно дружество лесно може да бъде изкарано на загуба, а всички проекти, свързани с еврофинансиране, да бъдат контролирани единствено от холдинга и МРРБ. Последното е особено важно, тъй като в момента предстои финансиране на цели шест дружества по програмата “ОПОС”, на обща стойност 900 млн. лв. Както и на още 10 по-малки проекта, на обща стойност 300 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост.
Накратко, съвсем спокойно може да се каже, че към днешна дата ВиК дружествата и целият ВиК холдинг представляват един бездънен кладенец за схеми, кражби и злоупотреби. Много лица са навързани в тази игра, но определено над всички тях изпъква сивият кардинал на ВиК у нас Илиян Илиев.