Настоящата история и нейните герои не са задължително измежду тях, но пък току-виж при една мащабна проверка от страна на съответните институции, на бял свят изскочили някои доста скандални схеми, имена и факти.
Иван Велинов Динов е роден на 7 декември 1975 г. в София и участва в десетки дружества. Една от ключовите му структури днес е небанковата финансова институция Кредитбокс ЕООД, която той контролира чрез едноличния собственик на капитала на „Интер Финанс Холдинг“ ЕАД. През лятото на 2025 г. холдингът изкупува 100% от Кредитбокс от публичното дружество „Алфа България“. Малко след това капиталът на Кредитбокс е драстично увеличен и конвертиран в евро – до 2 709 846 евро (около 5,3 млн. лв.). Дружеството оперира в заеми, имотен лизинг и факторинг за малкия и среден бизнес и стартъпи. Управител е Соня Хинова. Официално няма данни за отнети лицензи или глоби от БНБ или КФН, но около Кредитбокс циркулират сериозни въпроси за произхода на средствата и методите на работа.
От Спартак Плевен и „черното тото“ към Кредитбокс
Преди да се фокусира върху финансовите структури, Динов е известен като спонсор и собственик на Спартак (Плевен) (около 2011–2017 г.). През септември 2012 г. Комисията по феърплей и Комисията за детско-юношески футбол към БФС предложиха най-строгата санкция срещу юношеския отбор до 19 години заради съмнения за „черно тото“. Динов тогава нарича клуба „изкупителна жертва в пародията, наречена български футбол“ и заявява, че ако е трън в очите на чиновник, който не е дал стотинка за футбола, нека бъдат извадени. Юношите в крайна сметка са изхвърлени заради доказателства за уредени срещи – един от първите официални случаи в елитната юношеска група.
През януари 2013 г. група „здрави момчета“ на местния ъндърграунд герой Камен „Куката“ Балбузанов прекъсват тренировка на първия отбор. Динов повиква полиция и дарява акциите си на Община Плевен. Публикации в „Стандарт“ и Topsport свързаха инцидента с „черно тото“: Динов отказал категорично да играе по свирката на Куката след санкцията срещу юношите, а организаторите искали да продължат схемите през първия тим, който се бореше за „А“ група. Динов сменя треньора Красимир Бислимов с Иван Маринов-Масларя.
През 2017 г. бившият юноша Светлин Линев публично заяви:
„Това е печално известният във футболните среди Иван Динов… Първият отбор от юношеските групи… изваден от първенството заради уредени мачове, бе именно Спартак (Плевен). Да караш невръстни момчета да се занимават с такива работи… е ужасно. Нещата… се пренасяха и в първия отбор. На полусезона бяхме първи, но по някакви странни причини тимът се разби…“
Динов отговори, че обвиненията са обидни и неетични, че БФС не е установил вина и че е оставил клуба финансово изряден. Въпросът, който остава, е дали средства от тези схеми са били пренасочени и „изпрани“ в по-късни бизнес начинания – включително в Кредитбокс, чийто капитал бе увеличен именно след придобиването от холдинга на Динов.
Кредитбокс: капитал, методи и съмнения за пране
Кредитбокс влиза в структурата на Динов през 2025 г. и бързо увеличава капитала си. Официално дружеството финансира МСП и стартъпи чрез заеми, лизинг и факторинг. В публичното пространство обаче се появяват твърдения, че събирането на вземания става с мутренски способи – палежи на имоти и заплахи към длъжници. Тези обвинения не са опровергани с прозрачни проверки, а липсата на публична реакция от регулаторите поражда въпроси.
Логичната връзка, която се прави в медийни и обществени коментари, е между миналото на Динов в „черното тото“ и настоящата дейност на Кредитбокс. Ако средства от уредени мачове и нелегални залози са били инвестирани или преминали през холдинга и впоследствие в Кредитбокс, това представлява класическо пране на пари през легитимна на пръв поглед небанкова институция. Увеличението на капитала до над 5 млн. лв. веднага след придобиването засилва тези съмнения – особено на фона на оскъдната публична информация за реалния произход на средствата.
Въпрос към институциите
Основният въпрос, който остава без отговор, е защо лицензът на Кредитбокс не е отнет или поне не е поставен под засилен надзор. Българската народна банка и Комисията за финансов надзор разполагат с инструменти да проверяват произхода на капитала, методите на събиране на вземания и свързаните лица. При циркулиращи твърдения за палежи, заплахи и възможно пране на средства от „черното тото“, липсата на категорична институционална реакция изглежда странно. Кредитбокс продължава да оперира с увеличен капитал, докато общественият интерес към това дали дружеството е използвано за „изпиране“ на пари от футболни схеми остава без ясен отговор.
По-широк контекст около мрежата на Динов Историята на Динов включва и спорна приватизация около Спортен комплекс „Спартак“ във Варна.
През 2006 г., при кмета Кирил Йорданов, Община Варна апортира близо 42 дка (включително стадиона) в смесено дружество с „Барет Ауто“. Частната страна получи 66% контрол. Медийни разследвания описват как вноската е „изтеглена“ чрез вътрешни кредити към Динов и прехвърлена с цесии, а имотите впоследствие са ипотекирани за около 8 млн. лв. След протести и съдебни саги през 2018 г. Общината си връща комплекса чрез замяна и учредява „Стадион Спартак“ ЕАД. Динов е наемател на обекти в базата на БФС в Бояна, като публикации споменават дългове за ток в размер на 400 000 лева, покривани от бюджета на съюза, и близост до Борислав Михайлов.
Динов е акционер и в „Алфа България“ АД – дружеството, от което холдингът му изкупува Кредитбокс. В края на 2023 г. „Алфа България“ влиза с 20,62% в „Приста Ойл Холдинг“ на братя Пламен и Атанас Бобокови и обявява намерение за мажоритарен контрол. Ходът е изтълкуван като агресивна офанзива срещу „недосегаемите“ Бобокови, а капиталът включва варанти.
Зад част от структурата стои Стоян Стайков („Виенския“), който контролира близо 30% чрез „Сейнт Гейбриъл ресорт“.
„Алфа България“ придобива близо 10% от Wiener Privatbank SE – банка, свързвана преди с интересите на Иво Прокопиев. Публикации свързват Стайков с фигури от бившата Държавна сигурност и КГБ, с легализиране на руски капитали под санкции и със скандала около финансиране на австрийската Партия на свободата (75 000 евро към евродепутатката Барбара Капел в контекста на контактите на Хайнц-Кристиан Щрахе с руски олигарси).
Източници сочат, че Иван Динов лично е съдействал за назначаването на Стоян Цветков за изпълнителен директор на БАЕЗ. Като е разработил схема за фиктивни сделки чрез които БАЕЗ да бъде ощетена и от всяка щета да прибере 30%.
Не безизвестен факт са и контактите му в нефт и газ, където е свързан с руски кръгове. Антоний Василев, сочен за доверено лице и управител на негови нефтени и газови фирми, се появява в контекста на медийна подкрепа за референдум за президентска република.
През 2025 г. Динов е засечен на срещи с Борислав Гуцанов (тогава министър на труда и социалната политика), като публикации го представят като неофициален посредник при разпределяне на обществени поръчки в социалния сектор.
На този фон придобиването и капитализирането на Кредитбокс изглежда като част от по-широка мрежа, в която средства от различни източници се консолидират в контролирани от Динов структури. Обвиненията за „черно тото“ и варненския комплекс остават без наказателни присъди, а политическите контакти – без ефективно наказателно преследване.
Това прави още по-актуален въпросът защо Кредитбокс – небанкова институция с рязко увеличен капитал, контролирана от човек с минало в „черното тото“ и обвинения в агресивни методи на събиране – продължава да работи без видими регулаторни последствия.
Източник: vracanews.bg