Документи поставят сериозни въпроси за начина, по който ръководството на Община Ловеч е участвало в управлението на СНЦ „Футболен клуб Ловеч“, докато същото сдружение е ползвало общински имоти и е заплащало символични суми за тяхното използване.
През юни 2024 г. кметът Страцимир Петков е избран за председател на Управителния съвет на футболното сдружение, без Общинският съвет изрично да го е определил за представител на общината. Решение на съвета действително съществува, но в него липсва най-важното – кой и с какви правомощия ще представлява Община Ловеч в новата структура. Вместо това е записано единствено, че Общинският съвет е съгласен „в последствие да поеме управлението“ на сдружението. Въпреки това кметът се оказва начело на клуба.
Любопитно е и последвалото обяснение на общинската администрация, че участието му било „в лично качество“. Това поражда логичен въпрос: как един кмет може да е „частно лице“ във футболния клуб, а едновременно с това да ръководи общината, с която същият клуб има преки отношения – ползва общинския стадион, съблекалните към него и общински жилища за настаняване на футболисти?
Документите показват, че искането за ползване на градския стадион е адресирано именно до кмета. Така едно и също лице се оказва от двете страни на правоотношението – като ръководител на общината, собственик на имота, и като председател на организацията, която го ползва. Именно такива ситуации обичайно пораждат съмнения за конфликт на интереси и изискват задълбочена проверка.
Случаят не се изчерпва с кмета. Заместник-кметовете Цветелин Винчев и Алдин Начков също стават членове на сдружението. Така границата между управлението на общината и управлението на футболния клуб започва опасно да се размива. Възниква въпросът дали решенията се вземат в интерес на общината или в интерес на организация, в която участват представители на местната власт.
Финансовата страна на казуса също е смущаваща. Докато общината отчита десетки и дори стотици хиляди левове разходи за спортните бази, приходите от футболното сдружение остават символични. Разликата между вложените публични средства и постъпилите приходи е толкова голяма, че закономерно възниква въпросът дали общинският бюджет не субсидира фактически дейността на частно сдружение. Допълнително объркване създава и начинът, по който са оформяни документите. Общинският съвет никога не е определял конкретна цена за ползване на стадиона, а без такава цена предоставянето му поставя сериозни въпроси за законосъобразността на цялата схема. Вместо ясно установен ред, в документите се срещат различни определения – „наем“, „цена на услуга“, а в една от фактурите дори фигурира основание „политическо мероприятие“, въпреки че получател е футболният клуб.
Тези противоречия поставят въпроса дали не е заобиколен законовият ред, по който Общинският съвет следва да определя условията и цените за ползване на общинската собственост. Кметът няма правомощия еднолично да създава, променя или заменя решения, които законът е предоставил изключително на Общинския съвет.
Макар Страцимир Петков вече да не участва в управлението на клуба, остава основният въпрос: става ли дума за единичен административен пропуск или за модел, при който общинската власт и частни структури действат като едно цяло, а контролът на Общинския съвет остава само формалност?